Това е вирусно заболяване при козите, предизвикващо генерализирана инфекция с висок леталитет при яретата в неонаталния период, както и респираторни и репродуктивни нарушения при подрастващи и възрастни кози. Заболяването се предизвиква от кози херпесвирус -1 (CpHV-1), изключително подобен антигенно и генетично на говеждия херпесвирус-1. CpHV-1 вируса принадлежи към субгрупата на алфахерпесвирусите, на семейство Herpesviridae. За пръв път заболяването е доказано в Калифорния (1974) при новородени ярета с диария, пет години по-късно вирусът е изолирани при подобно заболяване в Швейцария. При възрастни кози заболяване е доказано в много Европейски държави, Северна Америка, Нова Зеландия и Австралия.
При възрастни животни вируса притежава изразен тропизъм към лигавиците на респираторен и генитален тракт, мононуклеарните клетки и невроните. Входна врата за инфекцията са обикновено епителните клетки на респираторната и гениталната мукоза, от входната врата вируса преминава в кръвта предизвиквайки транзиторна виремия с прикрепянето му към левкоцитите, и съответно вторична локализация в храносмилателен тракт, яйчници, фетуса и понякога в млечната жлеза. Преминаването на вируса през плацентата води до инфектиране и смърт на фетуса с последващ аборт. След интервал от около 8 – 10 дни вируса изчезва от кръвта, но се запазва за над една година в яйчниците и доживотно в нервните ганглии. Инфекцията на нервните окончания, чрез ретрограден аксонален транспорт на вируса до нервните ганглии е необходимото условие за възникване на перзистентна (латентна) инфекция. Доживотното носителство на вируса в нервните ганглии е „застраховката живот“ на вируса и съответно гаранция за запазването му във фермите отглеждащи кози. Възприемчиви към заразяване с вируса са козите от различни възрасти и от двата пола. Заразяването на здравите кози, пръчове и ярета става най-често, чрез пряк („нос до нос“ или по полов път, като мъжките могат да излъчват вируса продължителен период от време със семенната течност) и непряк (попадане на вируса по различни обекти от околната среда) контакт. Проучванията върху трансмисията сочат, че най-често масово заразяване става по време на случния период.
Друг механизъм на заразяване е аерогенния, при аеролизирането на капчици назален секрет по време на кихане и кашляне, като този механизъм е второстепенен, и има значение обикновено на къси разстояния. Източник на инфекция са клинично болните и преболедували животни (до средно 7 – 10 след клиничното оздравяване), както и латентните носители, при които е налице стрес индуцирана вирусна реактивация. Важно особеност характерна за херпесвирусните заболявания е реактивирането на вируса у латентните носители. Пусковият механизъм са различни по сила стресови фактори (еструс, раждане, транспорт, пренаселеност, резки температурни колебания и други) рефлектиращи негативно върху имунната система. В такива случаи, животното при което е налице вирусна реактивация и излъчителство, не показва клинични симптоми на заболяване, налице е т. нар. „тихо“ заразоизлъчителство. Въпреки, че при възрастни кози заболяването най-често протича субклинично, вирусната инфекция с кози херпесвирус -1 е асоциирана с респираторни заболявания, треска, левкопения, вулвовагинит и баланопостит, както и смъртност при яретата по време на неонаталния период. Абортите обикновено се наблюдават в периода 3 – 4 месец на бременността. Неонаталната форма засяга яретата на възраст до 2 седмици. Тя е тежко протичащо заболяване с висока смъртност особено при ярета незабозали имунна коластра. Клиничните симптоми включват повишена температура, конюнктивит, очни и назални изтечения, затруднено дишане, диария. Високият процент аборти и мъртви раждания (до 50% от бременните), както и увеличената заболяемост и смъртност, правят херпесвирусната инфекция при козите заболяване със сериозни здравни и икономически последствия. В нашата страна има направени редица проучвания по отношение на херпесвирозата при козите, но предприеманите контролно-профилактични мерки са били краткотрайни и несистематизирани.
Значимостта на мъжките животни потенциалната възможност за предаване, чрез семенната течност изискват регулярното скринингово изследване на всички пръчове използвани като донори. Липсата на контролни мерки, крие неимоверни рискове за трансмисия на вируса с криоконсервирана семенна течност сред фермите за кози в България.