Това е вирусно заболяване, констатирано за пръв път в граничния (border – граница) район между Англия и Уелс, към момента заболяването е документирано сред дребните преживни в почти цял свят. Честотата на срещане на ниво държава и регион варира от 5 до 50%. Причинител на заболяването е border disease virus (BDV), pod Pestivirus, сем. Flaviviridae, който е генетично свързан с вирусите на класическата чума по свинете и мукозна болест – вирусна диария по говедата.
Бордеровата болест е заболяване, което обикновено се свързва с овцете, това обаче по никакъв начин не ограничава възможността за заразяване при кози, говеда, свине и дори диви преживни животни (елени и сърни). Заразяването с вируса става най-често при пряк контакт между заразеното и здравото животно. От съществено епидемиологично значение за подържане на заболяването в стадото е наличието на перзистентно инфектирани индивиди. Вирусът се излъчва със слюнката, носните изтечения, при естествено заплождане или при изкуствено осеменяване със заразена семенна течност. Ятрогенната трансмисия на вируса с използването на общ инструментариум, най-често при инжектиране на голям брой животни с една игла, играе съществена роля за предаване на заболяването. От огромно значение за подържане на заболяването в една популация е наличието на перзистентно инфектирани животни. Условието за възникване на вирусна перзистенция е заразяването на неимунни кози и овце в началото на бременността с нецитопатичен вирусен щам.
Преминаването на вируса през плацентата във времевия период преди да се развие имунната система на плода, създава условие след този период вируса да възприет за част от организма. След раждането на такива животни, поради имунотолерантността на организма към вируса е налице свръхнормно излъчителство на вириони в средата. При мъжките разплодници, дори и да бъдат перзистентно инфектирани е възможно продължително излъчителство (над 1 година) със семенната течност. В засегнати стада се констатира увеличаване на процента на безплодие, особено при козите раждащи за пръв път. Репродуктивните проблеми включват нисък процент на заплодяемост, ранна ембрионална смъртност, аборти и преждевременни раждания на слабо витални ярета. В благополучни до момента ферми, проникването на вируса е причина за висок процент репродуктивни нарушения при над 80% от женските в разплодна възраст. При козите рядко се наблюдават клинични симптоми, поради което липсват данни за начина на протичане на заболяването. Видими признаци основно изразяващи се в тремор ( по силно изразен на задните крайници) са наблюдавани при ярета заразени по време на бременността. Треперенето отслабва при покой и се усилва при повишена двигателна активност. Често засегнатите от вируса ярета се инфектират с други патогени и са с ниска преживяемост.
Значимостта на мъжките животни потенциалната възможност за предаване, чрез семенната течност изискват регулярното скринингово изследване на всички пръчове използвани като донори. Липсата на контролни мерки, крие неимоверни рискове за трансмисия на вируса с криоконсервирана семенна течност сред фермите за кози в България.